В края на месец април малката ми дъщеря навърши 11 г. и в тази връзка моята задача беше, естествено, да й направя торта. Идеите за тема на тортата се сменяха постоянно в главата ми (девойката не ме улесни, остави ми пълна свобода на действие) и накрая се спрях на нещо, свързано с любимия й сериал – Виолета. За съжаление обаче, и това си остана само на ниво идея, защото се получи така, че правенето на тортите (да, не съм объркала числото, торти, а не торта трябваше да правя :Д) съвпадна с Великден. Така че преработих набързо идеята и реших да й направя торта с полянка, птички, пчелички, тревичка и цветенца. Птички нямаше, но пчеличка направих!
И така, захванах се аз да приготвям нещата, като непосредствено преди Великден юрнах децата да обикаляме по магазините да търсим жълта боя, с която да оцветя фондана за полянката. Сега ще кажете, че полянката трябва да е зелена, ама не – нашата е жълта ;). Не знам какво точно бяха решили да правят хората с тая жълта боя, но внезапно се оказа, че такова чудо из магазините няма. Нямах време да поръчвам от сайт, в града ни няма специализирани магазини за такива неща и единственият ми шанс бяха хипермаркетите. Обещах света на сина ми, който мрънкаше през цялото време, че му е омръзнало да обикаляме и на всеки нов магазин аз го подкупвах с нещо :ДД. Накрая открихме на най-неочакваното място – на прах, съвсем не такава, с каквато съм свикнала да работя, не знаех какво ще стане, но поне е жълта. Взехме я, прибрахме се с чувството за добре свършена работа и горди от себе си, аз извадих кутиите с инструменти за декорация и що да видя на дъното – чисто нова, неотворена още жълта боя! От любимия ми вид боя, течна, чудесна. Малкият беше готов да ме скалпира, като я видя :Д.
И така, запасена с мнооого жълта боя, започнах да творя. Различното на тази торта беше, че щях да пробвам за първи път готово захарно тесто. Купих умишлено 1кг, защото исках да видя как се държи готовото захарно тесто, по какво се различава от моето и с кое е по-лесно да се работи. Резултатът от проверката е много удовлетворяващ за мен. Съвсем нескромно установих, че правя чудесно захарно тесто, което на всичко отгоре има и някои предимства. Готовото захарно тесто не изисква много пудра захар, защото не лепне особено, но за сметка на това се размеква ужасно бързо и оформянето на нещо от него става доста трудно. Бях купила и готова смес за създаване на фигурки, която специално е направена да съхне бързо и т.н., но честно казано, и с нея ми беше по-трудно да работя, отколкото с домашно приготвеното захарно тесто. Което е чудесно, защото се старая в тортите ми да има минимално готови неща, искам, когато някой я опитва, да знае, че вътре има истински продукти, а не разни прахчета, субстанции и други подобни.
Но! Докато стигнем до декорацията имах много път да извървя, защото девойката може и да нямаше претенции за вида й, но си избра много моткава рецепта – за еклерова торта. Преди време бях търсила рецепта за еклерова торта и попаднах на една много интересна – вземете няколко пакетчета др. Йоткер, вземете 20 готови еклери и т.н. Мерси, аз ако искам да е полуфабрикат, ще си спестя приготвянето й. Но, има, разбира се и много по-добри рецепти, една от които използвах, за да зарадвам рожденичката.
И така, първо направих еклерите по рецептата на майката на моята кума, която прави най-божествените еклери на земята и аз още от ученичка ги сънувам :). До последно не можах да реша продълговати ли ги искам или кръгли, но в крайна сметка на кого му пука, в тортата не се виждат. 🙂 Приготвих после блата и крема, блатът стана много интересен и тъничък, трябваше да го сложа най-отдолу, но за целите на декорацията, го разрязах внимателно на две и използвах едната половинка, за да захлупя тортата и да мога да си украсявам на воля. След това се започна украсата. Трябваше да направя трева, оказа се, че става най-добре с преса за чесън, ама аз пък нямам такова, драма! След кратък оглед на наличното ми снаряжение установих, че рендето също ще ми свърши работа и воала! Трева! Оттам нататък всичко беше песен, дори и пчеличката не ми се опъна :Д
А ето го и резултатът от тортата, от която рожденичката беше очарована – и на вид, и на вкус.
Втората торта, която трябваше да стъкмя, за да зарадвам баба и дядо по случай рождения ден на внучката, се наложи да я правя в неделната утрин, когато беше Великден. Нямах никакво време нито за импровизации, нито за кой знае какви засукани рецепти. Затова направих възможно най-простичкото – най-обикновен блат, най-обикновен крем и не сложна, но красива украса. Рожденичката беше безкрайно щастлива от лилавия цвят на тортата:))
Ето я и нея
Работилница за торти и подаръци 